Събрах всичките стълби и ведра, които бях произвел и за един ден се озовах в София. Там ги предложих на пазара и имах сравнително добър успех, защото за по-малко от две седмици продадох 4 ведра и 1 голяма стълба. Междувременно поработвах тук-там из софийските ниви, та натрупах над 500 жълтици. Дано на връщане по пътя на юг нямам срещи с хора, търсещи лесна печалба. Във всеки случай мога да остана не повече от една седмица, тъй като ще ми свърши взетата в началото на пътуването храна. В домашния ми инвентар в Самоков ме чакат над 40 торби царевица и ще е смешно да хабя пари да купувам от София.

Обикновени работни дни, разпределени между работа над стълби в дърводелската работилница и добив на зеленчуци и царевица на двете ми ниви. Не че имам поръчка за стълбите, ама по всичко личи, че ведра вече никой не купува, поне от мен. А пък не ми се стои без работа в дните, когато не си работя на нивите.
На 11 януари се отбих за малко в една от кръчмите, Самоковското ханче. Някои хора явно бяха решили да се отдадат на детските си желания, защото се посветиха на разиграване на бой с възглавници. За мен беше забавно да ги гледам как се забавляват, но явно не бях на тяхното настроение да се включа и аз.
По някое време май си платих и данъците за нивата, тъй като имам писмо от Кмета за този разход, ама явно не съм му обърнал достатъчно голямо внимание и не съм запомнил кой точно ден.

Днес, от скука, реших да посетя някоя от кръчмите. Отначало нямаше никой, но после се появиха двама самоковци и стана горе-долу добър разговор. Бях неприятно изненадан от липсата на бира. Проверих най-малко 5-6 хана, а само в два от тях имаше питие, и то в малко количество. Както ми беше обяснено, имало новост – бирата вече се зареждала, както и храната, а не идвала автоматично и повечето ханджии все още не се били научили.

Тъй като явно никой не купува ведра, реших да поработя, за разнообразие, стълби. Направих само една, преди да дойде време царевичната ми нива да се нуждае от обработка.

След дълги дни, прекарани в грижа за нивите си и в работа в дърводелницата, реших да отида за един ден до София. Там си продадох зеленчуците и веднага се върнах обратно в Самоков.

Забелязах, че имам нов предмет в списъка на дърводелския ми занаят – mats, като а-то има един ей-такъв „^“ знак отгоре. Онлайн-преводача на гугъл ми преведе тази дума като „мачта“. Явно ще да е нещо, свързано с наскоро въведената възможност за корабоплаване. Този продукт обаче иска доста ресурс – 100 парчета дърво. Затова продължавам да се грижа сам за двете си ниви, като в промеждутъка правя по някое и друго ведро, въпреки че за изминалия период от почти десет дена не съм продал дори онова, което сложих за продажба някъде през ноември.
Донякъде добра новина е, че Самоков отново има свещеник и литургиите са възобновени. Пак ще има къде да си вдигам настроението, а пък и идеите от трансцедентното меню също. Почти бях забравил за онази внезапно появила се трета идея.

Работа, работа и пак работа. Двете ниви – зеленчуковата и царевичната – ми осигуряват занимание средно три до четири пъти седмично, а останалото време запълвам с дърводелство. Произвеждам неподковани ведра. За мое учудване, или не се търсят, или нямам късмет, защото единствените, които успях да продам, бяха три броя на 27 ноември.
През първите дни на декември продадох малко от ломската риба, тъй като реших да си понакупя малко месо. Заради моята разсеяност, ренесансовия ми човек гладува няколко дена и силата му се снижи с почти 20 точки.