Животът ми в Ренесансовите кралства се превърна в огледален образ на този в реалния свят. Ставам, намирам си работа, прибирам си парите и с това свършва всичко. Е, да, веднъж-дваж на седмица се сещам да се появя из виртуалните кръчми, което е съществена отлика от навиците на истинската ми личност. Ако не друго, поне събрах почти 800 жълтици.

На 26 октомври си накупих 13 хляба и 13 торби царевица с намерението да се осигуря с храна за цял месец напред по схемата „2-1 хранителни точки“. Явно успокоен от този факт, не се сетих да ползвам част от нея на същия ден и през следващите два се борих да си възстановя здравето до нормалното му състояние. За мое щастие още на 27-ми получих един хляб като дар от ренесансовото божество.
После продължих да бъда наемен работник на чуждите ниви – царевични и житни. На 30 октомври работих в един овчарник и явно там някъде съм имал щастието на намеря 5 жълтици под камък.
През цялото време имах намерение да видя някоя вечер какво правят хората из кръчмите, но така и не го направих.
И накрая – отново било дошло време за избори за Съвет на виртуалното царство България. Ако не бях получил агитационни писма от две от партиите, хич нямаше и да се сетя.

Много занемарих блога си, ама то и не са ставали кой знае колко интересни събития, та да си заслужи всекидневното писане.
През всичките изминали дни бях в София. Две вечери прекарах в кръчмите, в присъствието на роднините на Парфюмче. Това ми вдигна настроението до най-високото възможно ниво, както можеше и да се очаква. Резултата от всичко това беше едно дърво и един хляб, дарени ми от виртуалния ренесансов бог Джаа.
През повечето време работих в мините, тъй като Съвета на ренесансовото царство България реши да вдигне надника на 17 жълтици – с една повече от минималната заплата. Парите са добри, ама не е добре за настроението ми, тъй като съм чел из форума, че падало при работа в мините.
Ако не друго, то установих, че падането на здравословното състояние се дължи на разсеяността ми да си храня виртуалното човече всеки ден. Вече няколко дена следвам диетата 2-1 хранителни точки ( редуване на 1 хляб и 1 торба царевица, с други думи) и няма падане на здравето под ниво „изтощен“. Няма и губене на характеристики.

Ето ме в София. Една от вечерите прекарах малко време в хана в приятната компания на Parfumche. На следващия ден й предадох парчетата месо, за да й помогна да повиши малко силата си.
Независимо от приходите, които си осигурих, не забравих да потърся работа и тук. Намерих отново в растениевъдството – първия път на една житна нива, а после – на царевична.

Забавна изненада. В трансцедентното ми меню се е появила нова идея – Какъв срам да си помислиш, че щастието е форма на размисъл, която мъдрият човек трябва да се стреми да достигне. Ако се вярва на написаното във форума, „какъв срам да си помислиш“ означавало ниво на разбиране на от 0 до 9%. С други думи, почти съм уверен, че това не е вярно.
Другите две идеи са развити до доста по-висока степен на убеденост:
Изглежда ти разумно да кажеш, че божествената Същност е всемогъща. Това било ниво на разбиране на идеята 50 до 59 %.
Ти казваш на себе си, че може би нещата са копия на идеите. Това пък значело, че осъзнавам истинноста на идеята до 30-39%

Не съм следил досега дали от посещения на литургиите ми се повишава нивото на убеденост.

Същия ден взех всички зеленчуци и меса, натрупани в домашния си инвентар, и се отправих на север към София.

Продължих да съм наемник на чужди ниви и ферми – най-вече зеленчукови, тъй като там се предлагат най-ниските заплати и явно не им обръщат много внимание, докато има по-добри предложения за работа.
За да мога да купя месо, се реших да продам десетина риби, уловени в ломското езеро. Прегледах пазара и реших, че цена от 19 жълтици за 1 бр. риба не би ощетила самоковските кравари, тъй като 9,50 беше горе-долу средната цена, на която може да се намери една бутилка мляко. Продадох рибите и купих 4 парчета месо.

Време е за плащане на данъци. По 2 жълтици за всяка нива и работилница. Веднага платих моите задължения. Не си струва заради някакви 4 жълтици да плащам глоби за просрочени задължения.
Наложи се да пообмисля малко по-добре покупките си, за да мога и да продължа да купувам месо, и да успея да купя храна за самия себе си.