След дълги дни, прекарани в грижа за нивите си и в работа в дърводелницата, реших да отида за един ден до София. Там си продадох зеленчуците и веднага се върнах обратно в Самоков.

Забелязах, че имам нов предмет в списъка на дърводелския ми занаят – mats, като а-то има един ей-такъв „^“ знак отгоре. Онлайн-преводача на гугъл ми преведе тази дума като „мачта“. Явно ще да е нещо, свързано с наскоро въведената възможност за корабоплаване. Този продукт обаче иска доста ресурс – 100 парчета дърво. Затова продължавам да се грижа сам за двете си ниви, като в промеждутъка правя по някое и друго ведро, въпреки че за изминалия период от почти десет дена не съм продал дори онова, което сложих за продажба някъде през ноември.
Донякъде добра новина е, че Самоков отново има свещеник и литургиите са възобновени. Пак ще има къде да си вдигам настроението, а пък и идеите от трансцедентното меню също. Почти бях забравил за онази внезапно появила се трета идея.

Работа, работа и пак работа. Двете ниви – зеленчуковата и царевичната – ми осигуряват занимание средно три до четири пъти седмично, а останалото време запълвам с дърводелство. Произвеждам неподковани ведра. За мое учудване, или не се търсят, или нямам късмет, защото единствените, които успях да продам, бяха три броя на 27 ноември.
През първите дни на декември продадох малко от ломската риба, тъй като реших да си понакупя малко месо. Заради моята разсеяност, ренесансовия ми човек гладува няколко дена и силата му се снижи с почти 20 точки.

Кротко си работех неподковано ведро в работилницата, когато забелязах писмо от Кмета Точица в пощенската си кутия. Пак имало проблем с ведрата. Скъпи били. Вярно, имаше три броя неподковани ведра на цена над 30 жълтици, което ги изравняваше по цена с някои от готовите, подкованите. Имаше и няколко на цена 23-24, явно пуснати вследствие подканата на Кметицата. Аз оцених моите на 23 жълтици – с половин по-ниско от най-ниската цена, която имаше на пазара към момента. След това си купих десет броя дърва, та да има какво да работя следващите дни.

Първия ден купихт торба царевица, само че вместо да отида да си засея нивата, тръгнах да сека дърва. Явно доста се раздвоих кое да свърша по-напред – събиране на материал за дърводелската си работилница или да се заема с осигуряване на прехраната. Затова пък втория ден беше точно противоположен – имах дърва, но пък сях нивата си.
Самоковската църква е пуста. Няма свещеник, няма литургия, няма изгледи за духовно развитие.

Пътувам към Самоков

Тези дни бяха последните от престоя ми в София. Реших да си оползотворя натрупаните пари в купуване на втора нива. Реших да е царевична, за да си осигурявам сам храната. Липсата на торба царевица за посев в домашния инвентар ме принуди да се реша на завръщане в Самоков.