С новата реколта от 22 торби царевица, обрана лично от мен на 18 февруари, запасите ми от храна станаха за 20 дена напред, и то само от царевицата, дори и да ги ям по две на ден.

Затова през всички дни работих на чужда нива, като за получените пари си купувах евтино месо. За мое нещастие съм си развивал силата, за сметка на чара и интелекта,  заради което се налага да обиколя по двама-трима работодатели, докато намеря на кой му трябва як и тъп  работник. Даже втория ден се наложи да си сея царевичната си нива, тъй като не се вредих никъде.

С тези ниски цени на месото имам уникалния шанс да си купувам с дневния надник по едно парче месо на ден.  Със сегашните си характеристики, които имам,  отговарям дори и на най-високите изисквания, поставяни на пазара, но още не съм забравил времената, когато като нов играч събирах надника от два дена, за да си купя едно парче месо. Или си броях сребърниците, та да видя дали ще имам достатъчно за да си купя бутилка мляко.

Малко ме тревожи ситуацията с тези армии. Не че бързам да влизам в битка, предвид предишните ми несполучливи участия, ама вече започвам да се съмнявам дали въобще някоя турска армия наистина има намерение да идва насам.